Въглеродният пазар навлиза в нов етап
В продължение на години въглеродните пазари се развиваха основно около един показател – броя на генерираните въглеродни кредити. Колкото повече кредити можеше да произведе един проект, толкова по-успешен изглеждаше той.
Днес тази логика постепенно се променя.
Корпоративните купувачи, финансовите институции и инвеститорите вече не оценяват проектите единствено по количеството генерирани кредити. Все по-голямо значение придобива един друг въпрос:
Колко надеждни са тези кредити?
Отговорът зависи от нещо, което все по-често определя стойността на един проект – неговият риск.
Какво означава риск при въглеродните проекти?
Когато говорим за риск, не става въпрос единствено за природни бедствия или климатични промени.
Рискът обхваща всички фактори, които могат да поставят под съмнение реалността, точността или трайността на отчетения климатичен ефект.
Например:
● измерен ли е правилно въглеродът;
● приложена ли е надеждна методология;
● действително ли проектът води до допълнително поглъщане на въглерод;
● как се управляват потенциалните обратни емисии;
● има ли риск от двойно отчитане;
● проследими ли са въглеродните кредити;
● преминал ли е проектът независима валидация и верификация.
Колкото повече неизвестни съществуват около тези въпроси, толкова по-висок е рискът.
Качеството всъщност е управление на риска
Често се говори за „висококачествени въглеродни кредити“. Но какво означава това на практика?
В основата си качеството представлява способността на проекта да намали несигурността.
Добрата методология намалява риска от неправилни изчисления.
Директните измервания намаляват риска от неточни оценки.
Независимата верификация намалява риска от грешки или необосновани твърдения.
Проследимият регистър намалява риска от двойно използване на кредитите.
Буферните механизми намаляват риска от бъдещи загуби на въглерод.
Всеки елемент на един добре изграден проект изпълнява една основна функция – намалява риска и повишава доверието.
Защо купувачите започват да мислят като инвеститори
Компаниите, които закупуват въглеродни кредити, вече не търсят просто възможно най-ниската цена.
Все по-често те оценяват риска по същия начин, по който инвестиционните фондове оценяват финансовите си активи.
Те анализират:
● използваната методология;
● системата за мониторинг;
● независимата верификация;
● управлението на риска;
● прозрачността на проекта;
● репутацията на регистъра;
● надеждността на разработчика.
Причината е проста. Колкото по-нисък е рискът, толкова по-голяма е вероятността кредитът да запази своята стойност във времето.
Рейтингите са отражение на риска
Появата на независими рейтингови агенции на въглеродните пазари е естествен резултат от тази трансформация.
Тяхната задача не е да определят дали един проект е „добър“ или „лош“. Те оценяват вероятността климатичният ефект да бъде реален, измерим, допълнителен и устойчив във времето.
По този начин рейтингът се превръща в инструмент за оценка на риска, подобно на кредитните рейтинги във финансовия сектор.
Това позволява на купувачите да сравняват различни проекти не само по цена, но и по надеждност.
Въглеродното земеделие – когато доверието започва от почвата
При въглеродното земеделие управлението на риска започва още от първата почвена проба.
Надеждното определяне на началното състояние, последователното проследяване на промените в почвата, лабораторните анализи, прозрачните правила за изчисление, независимата верификация и дългосрочният мониторинг не са административни изисквания.
Те са механизмите, чрез които проектът изгражда доверие.
Колкото по-добре е организирана тази система, толкова по-малка е несигурността относно реалния климатичен ефект.
Бъдещето принадлежи на проектите, които управляват риска
Следващото десетилетие вероятно няма да бъде определено от проектите, които генерират най-много въглеродни кредити.
То ще принадлежи на проектите, които могат да покажат защо техните кредити заслужават доверие.
В свят, в който инвеститорите, регулаторите и корпоративните купувачи поставят все по-голям акцент върху прозрачността и надеждността, най-ценният актив няма да бъде самият въглероден кредит.
Най-ценният актив ще бъде способността на проекта да намали несигурността чрез научно обосновани методологии, качествени данни, независимо потвърждение и ефективно управление на риска.
Защото в зрелите въглеродни пазари стойността вече не се определя само от количеството погълнат въглерод.
Тя се определя от доверието, че този въглерод действително е там.
