През последните години земеделието работи в условията на все по-силен икономически натиск. Покачването на цените на горивата, торовете и основните ресурси, засилено от геополитическата нестабилност и промените на международните пазари, поставя фермерите пред необходимостта да търсят нови подходи за управление на стопанствата си. В тази среда устойчивостта вече не се определя само от размера на добивите, а от способността разходите да бъдат оптимизирани без компромис с производството. Все по-ясно се вижда, че една от най-важните предпоставки за това е състоянието на
Въглеродното земеделие все по-ясно се утвърждава като устойчив модел, който съчетава подобряване на почвеното здраве с възможност за допълнителен доход за фермерите. С нарастващия интерес към този тип практики обаче логично възниква и един ключов въпрос – доколко надежден е процесът по генериране на въглеродни кредити и как се гарантира, че резултатите са реални и доказуеми. Отговорът се крие в ясно структуриран и проследим процес, който започва още от самото поле. Почвеното пробовземане е първата и една от най-важните стъпки. То
Проектите за отстраняване на въглерод в земеделието заемат все по-важно място на доброволния въглероден пазар. Наред с понятия като мониторинг, верификация и сертификация, все по-често се използва и терминът „допълняемост“. Макар да звучи технически, той е в основата на доверието към въглеродните кредити и е сред най-строго проверяваните изисквания от стандартите и независимите одитори. В най-общ смисъл допълняемостта означава, че даден проект води до реално климатично въздействие, което не би се случило без наличието на проекта и без финансовия стимул от
Все по-често фермерите търсят не просто начин да произвеждат, а начин да произвеждат устойчиво – така, че техните земи да остават плодородни и следващите поколения да могат да разчитат на тях. Именно тук въглеродното земеделие се оказва ключово – то не само помага в борбата с климатичните промени, но и връща живота в почвата, полето и екосистемата около тях. Когато говорим за добиви, рядко се замисляме за невидимите помощници – милиарди микроорганизми, които обогатяват почвата; опрашители, без които няма реколта; птици
Въглеродното земеделие вече не е само научен термин – то се превръща в практически инструмент за устойчивост, адаптация и допълнителен доход за фермерите. За да се възползват от тези възможности, земеделските стопанства имат нужда от надеждни, локално адаптирани и лесно достъпни образователни материали. В тази статия представяме ключови европейски и национални източници, както и ролята на Carbonsafe – първата българска програма за въглеродно земеделие, която помага на фермерите да преминат от теория към практика. За кого са полезни тези материали? Образователните ресурси са
Форумът, организиран от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) се проведе в Казанлъшки минерални бани на 5 и 6 март 2025 г. и събра фермери, експерти и институции, за да обсъдят стратегиите за бъдещето на българското земеделие. Срещата беше открита от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, който подчерта необходимостта от обединение на всички участници в сектора и призова земеделците да работят заедно, за да се справят с предизвикателствата и да осигурят устойчиво бъдеще за аграрния сектор в






