В основата на тези промени стоят две взаимосвързани регулаторни рамки – Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (Corporate Sustainability Reporting Directive – CSRD, Директива (ЕС) 2022/2464) и Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (European Sustainability Reporting Standards – ESRS).
CSRD представлява нормативната рамка, която определя кои компании са задължени да оповестяват информация за устойчивостта и какви са основните изисквания към това отчитане. От своя страна ESRS представляват детайлните технически стандарти, разработени от EFRAG и приети от European Commission, които определят конкретните показатели, методологии и изисквания за оповестяване.
За разлика от предходната Директива за нефинансово отчитане (NFRD), която обхващаше приблизително 11 000 компании в Европейския съюз, новата рамка значително разширява обхвата си и се очаква да засегне над 50 000 предприятия в ЕС. Основната цел е създаването на единна, съпоставима и подлежаща на независимо удостоверяване система за отчитане на устойчивостта, която да предоставя на инвеститори, кредитори, клиенти и регулатори надеждна информация относно екологичното и социалното въздействие на компаниите.
От кога се прилагат изискванията?
Прилагането на CSRD се осъществява поетапно.
Първите компании започнаха да отчитат по новите правила за финансовата 2024 година, като публикуваха първите си доклади през 2025 г. В тази група попадат големите предприятия от обществен интерес, които вече са били обхванати от NFRD.
В следващите години обхватът постепенно се разширява към големи предприятия и други категории дружества. Паралелно с това през 2025 г. Европейската комисия представи пакета „Omnibus“, насочен към опростяване на изискванията и намаляване на административната тежест, като част от предложените промени предвиждат повишаване на праговете за задължително отчитане. Въпреки това общата посока остава непроменена – устойчивостта се превръща в интегрална част от корпоративното управление и отчетност.
Кои компании попадат в обхвата?
Съгласно действащата рамка и предложените изменения, задължението за отчитане е насочено основно към големи предприятия, които надхвърлят определени икономически показатели. Практически това означава дружества с:
● над 250 служители;
● над 50 милиона евро нетен годишен оборот;
● над 25 милиона евро обща стойност на активите.
Същевременно европейските институции обсъждат повишаване на част от тези прагове с цел концентриране на изискванията върху най-големите предприятия.
Независимо от конкретния обхват, реалното въздействие на CSRD надхвърля значително броя на компаниите, които са пряко задължени да изготвят доклади. Причината е, че стандартите изискват събиране на данни по цялата верига на стойността, включително от доставчици, подизпълнители и земеделски производители. По този начин голяма част от предприятията, които формално не попадат в обхвата на директивата, ще бъдат засегнати косвено чрез изискванията на своите клиенти, инвеститори или финансови институции.
ESRS E1 – повече от докладване на емисии
Често ESRS E1 се възприема като стандарт за отчитане на въглеродния отпечатък. В действителност неговият обхват е значително по-широк.
Освен количествено отчитане на емисиите на парникови газове, компаниите следва да предоставят информация за:
● климатичните рискове и възможности, които могат да окажат влияние върху бизнеса;
● политиките и управленските механизми за справяне с климатичните промени;
● целите за намаляване на емисиите и напредъка по тяхното изпълнение;
● плановете за преход към нисковъглеродна икономика (Transition Plans);
● инвестициите и ресурсите, насочени към декарбонизация;
● използването на въглеродни кредити и други механизми за компенсиране на емисии.
За разлика от досегашните доброволни ESG практики, предоставената информация трябва да бъде подкрепена с надеждни данни, документирани методологии и процеси за вътрешен контрол, които подлежат на независимо удостоверяване.
Значението на принципа на двойната същественост
Една от най-съществените нови концепции в рамката на ESRS е принципът на двойната същественост (Double Materiality).
Компаниите следва да оценяват устойчивостта едновременно от две гледни точки:
Финансова същественост (Financial Materiality) – как климатичните промени и свързаните с тях рискове могат да повлияят върху финансовите резултати и бизнес модела на организацията.
Въздействие върху устойчивостта (Impact Materiality) – как дейността на организацията влияе върху околната среда, климата и обществото.
Това означава, че предприятията вече не могат да се ограничат единствено до оценка на собствените си рискове. Те трябва да анализират и реалното въздействие, което създават по цялата си верига на стойността.
Scope 3 емисиите – новото предизвикателство пред бизнеса
За голяма част от предприятията най-сериозното предизвикателство не са преките емисии от собствените им операции, а така наречените Scope 3 емисии.
Те включват емисиите, генерирани от доставчици, суровини, транспорт, използване на продуктите и други дейности извън прекия контрол на организацията.
При компании от хранително-вкусовата промишленост, търговията с храни, агробизнеса и финансовия сектор емисиите от земеделското производство често представляват значителна част от общия въглероден отпечатък.
Поради тази причина предприятията все по-често изискват от своите доставчици данни за емисиите, използваните практики за управление на земята и предприетите мерки за намаляване на климатичното въздействие.
Връзката между CSRD, ESRS и веригите на доставки
Една от най-значимите последици от новата регулаторна рамка е прехвърлянето на изискванията по веригата на стойността.
Компаниите, които са задължени да отчитат по CSRD, трябва да събират информация от своите доставчици и партньори. Това означава, че дори предприятия, които формално не попадат в обхвата на директивата, могат да бъдат помолени да предоставят данни за:
● емисиите на парникови газове;
● използването на природни ресурси;
● въздействието върху биоразнообразието;
● мерките за адаптация към климатичните промени;
● прилаганите устойчиви практики.
На практика това превръща устойчивостта в критерий за достъп до пазари, инвестиции и корпоративни партньорства.
Какво означава това за земеделието?
Земеделието заема особено място в този процес, тъй като едновременно е изложено на значителни климатични рискове и разполага с потенциал да допринася за смекчаване на климатичните промени.
Практики като управление на почвеното органично вещество, намаляване на почвените нарушения, използване на покривни култури и оптимизирано управление на хранителните вещества постепенно се превръщат не само в агрономически инструменти, но и в източник на измерими показатели за устойчивост.
В резултат на това компаниите все по-често търсят надеждни данни за въглеродния баланс на своите земеделски вериги на доставки и възможности за документиране на постигнатите климатични ползи.
От доброволно ESG към доказуеми резултати
Развитието на CSRD, ESRS и европейската рамка за сертифициране на въглеродни поглъщания и въглеродно земеделие (CRCF) показва ясна тенденция – фокусът постепенно се измества от декларации и намерения към измерими, проверими и научно обосновани резултати.
За бизнеса това означава необходимост от по-високо качество на данните и по-добро управление на климатичната информация. За земеделските производители това създава възможност устойчивите практики да бъдат не само агрономически оправдани, но и да се превърнат в измерим принос към климатичните цели на компаниите по цялата верига на стойността.
